За книгата: 1977 г. / Книгата е посветена на един от най-належащите проблеми на съвременната психиатрия - изследването на сенестопатичните разстройства. Дадено е определение на сенестопатиите. Сенестопатичните разстройства се изучават в статика и динамика. Техните прояви се обсъждат както като моносимптом, така и в комбинация с други психопатологични продуктивни (предимно депресия и хипохондрия) негативни разстройства и вегетативни разстройства. Подробно се разглеждат особеностите на проявата на сенестопатията в рамките на шизофренията (различните й форми), както и някои други психични заболявания (маниакално-депресивна психоза, епилепсия, органични заболявания на централната нервна система). Дадени са диференциални диагностични критерии за сенестопатия в рамките на тези заболявания. Установено е, че екзогенните опасности са важни за появата на сенестопатия: претърпени в миналото или непосредствено предшестващи сенестопатии, умствена или физическа умора, продължителен престой в инвалидизиращи ситуации, дори и. еднократен прием на големи дози алкохол и др. Разглеждат се проблемите на етиологията, патогенезата на сенестопатията и се дават методи за лечение на тези нарушения на възприятието..